К`во пък,
Нека бъде вечер,
нека целият ми свят да се взриви.
НЕка пукат се от шум стените
и сърцето ми от мъка да крещи.

Искам хаоса да ме владее,
да обърне целия ми свят.
Искам в кал да бъде пътя
и от прозорците да виждам ад.

Листата пролетни - да залинеят ,
слънцето да се превърне в дъжд,
хората - да бъдат пепел ,
а от пепелта - да расне ръж!

Нека камъкът да се превърне в цвете ,
а цветята в каменна стена.
ОТ вените ми кръв нивга да не текне ,
а вместо нея - ледена вода.

Аз искам да руша , да викам ,
да обичам и да мразя
и сама да си простя.

Искам да разкъсвам аз плътта си
и от нея нова да градя.
Нека всичко се превърне в нищо ,
а от нищото - да блесне светлина!

Изобщо не се съмнявай!